От началото на извънредното положение се направиха няколко опита за организиране на протести. Всички те, обаче, претърпяха провал, тъй като органите на реда не позволиха провеждането им.
Не е тайна за никого, че за организирането на протест не се изисква разрешение. Единствено е необходимо да се уведоми общината, за да може да бъде организирано спокойното му и безпрепятствено провеждане.
Казват, че тъй като били забранени масовите мероприятия, то и протестите не могли да се осъществят, тъй като спадали към тази група.

Кой и кога забрани осъществяването на масови мероприятия?

Министърът на здравеопазването издаде Заповед № РД-01-124 / 13.03.2020 г., с която в т.5. обяви, че се „преустановява провеждането на всякакъв вид масови мероприятия, включително спортни, културно-развлекателни и научни (кина, театри, концерти, музеи, конференции, симпозиуми, спортни и СПА центрове, фитнес-зали и други).“
С тази информация вероятно повечето от Вас са се сдобили, докато гледат новините по телевизията. Единствено благодарение на медиите, ние, гражданите разбираме какви мерки трябва да спазваме. Мерките, които Министърът на здравеопазването разпорежда чрез своите Заповеди могат да се открият на страницата на министерството, но повечето от нас не го знаят това и не им е работа.
При едно по-широко тълкуване бихме могли да стигнем до логичния извод, че протестът също би могъл да бъде масово мероприятие. Такова умозаключение се направи от медиите, както и от изпълнителната власт, които определиха протестите за забранени по време на извънредното положение.

Вярно ли е това?

Съгласно чл. 43 от Конституцията гражданите имат право да се събират мирно и без оръжие на събрания и манифестации (а именно да протестират). Редът за организиране и провеждане на събрания и манифестации се определя със закон.
Това право съгласно чл. 57. от Конституцията на Република България е неотменимо.
В ал.3. от същия член пък е казано, че по време на обявено извънредно положение „със закон може да бъде временно ограничено упражняването“ на това право.
По съществото си Заповедта на Министъра на здравеопазването не е закон, а се явява подзаконов нормативен акт. Министърът на здравеопазването е част от изпълнителната власт, а законодателната власт е тази, която издава закони.
Например приетият от Народното събрание Закон за мерките по време на извънредното положение е плод на волята на народните представители. Там обаче липсва забрана за организирането на протести и всякакво ограничение на правото на гражданите да се събират мирно на събрания и манифестации.
Конституционният съд е излизал с тълкувателни решения по подобни казуси. Така например в Решение № 12 от 20.VII.1995 г. на КС на РБ по конст. д. № 15/95 г. пише, че: „Съгласно разпоредбата на чл. 8 от Конституцията държавната власт се разделя на законодателна, изпълнителна и съдебна. В нормотворческата дейност актовете на законодателната власт са от по-висш порядък от тези на изпълнителната.
Възприетият конституционен принцип за разделение на властите не допуска волята на законодателната власт да бъде променяна или подменяна по пътя на издаване на подзаконови нормативни актове. Конституцията изрично отрича на изпълнителната власт да законодателства. В същата връзка следва да се изтъкне и обстоятелството, че при непосредственото действие на конституционната норма, което е основа на правовата държава, акцентът се поставя не само върху конституционно прогласеното право, а преди всичко във възможността то да бъде защитено пред съд.“
От Решение № 14 от 24.IX.1996 г. на КС на РБ по конст. д. № 15/96 г. пък може да се заключи, че като средство за израз на волята на гражданите, на народа правото на протест е конституционна гаранция, че България ще се развива като демократична и социална държава. Правото на участие в събрания и митинги като основно конституционно право на гражданите е неотменимо със закон или друг правен акт. То може да бъде отменено само със закон и то само по време на извънредно положение.
В заключение считам и вярвам, че нашето общество е достатъчно адекватно и разбира настоящото извънредно положение, опасността за живота и здравето на всеки един от нас. И вероятно при организирането на един протест ще се вземат необходимите мерки за предотвратяване разпространението на вируса.

Политика за поверителност

4 + 1 =

Свързани теми

Избор на режим на съпружеска имуществена общност

Избор на режим на съпружеска имуществена общност

Когато двама души встъпят в брак, то от момента на сключването му помежду им възникват особени имуществени отношения. Поради това Семейният кодекс от 2009 г. дава право на съпрузите на избор на режим на съпружеска имуществена общност. В закона няма срок, в който може...

Вписване на нов управител в ТР

Вписване на нов управител в ТР

Вписване на нов управител на търговско дружество може да бъде извършено при вземане на решение за това от компетентния му орган. Понякога вписването на управител е условие за съществуването му, ако дружеството е останало без такъв. Така например: единственият...

Промяна в адреса на фирма

Промяна в адреса на фирма

Често в практиката се случва да се стигне до промяна в седалището и адреса на управление на фирмата. Затова е добре да знаем защо е толкова важно да се направи тази стъпка. Кое е седалището и адресът на управление на търговеца? Седалището на търговеца съгласно закона...

Следете последните новини и актуални теми

Запиши се за нашия бюлетин

Получавайте всяка седмица новите и полезни материали

Последвай ни

Потърси ни в социалните мрежи

0 Comments

Submit a Comment

Your email address will not be published. Required fields are marked *