Кога е налице неизпълнение на договор?

Съгласно закона всяка от страните по договора трябва да изпълнява задълженията си по него точно и добросъвестно, съобразно изискванията на закона и да не пречи на другата страна да изпълнява и тя своите задължения по същия начин. Всяко задължение следва да бъде изпълнено с определената от закона грижа.

Ако длъжникът не изпълни изцяло или отчасти задължението си или съобразно уговореното е налице неизпълнение. В този случай за изправната страна (кредиторът) възникват възможности за защита на правата и интересите й. В закона са предвидени основните права, които има кредиторът в случай на неизпълнение от другата страна по договора, но е възможно да бъдат уговорени изрично клаузи в договора, които да уреждат различни хипотези при неизпълнение на определено задължение.

Правото на кредитора да иска изпълнение на задължението

Правото да иска изпълнение на задължението по договора е дадено на другата, изправна страна. Заедно с изпълнението тя има право да поиска и обезщетение за забава.

Какво се случва, обаче, когато изпълнението е станало невъзможно или кредиторът вече няма интерес от него? Тогава вместо изпълнение кредиторът може да поиска обезщетение за неизпълнение. Когато се иска обезщетение вместо изпълнение, длъжникът може да предложи първоначално дължимото заедно с обезщетение за забавата, ако кредиторът има още интерес от изпълнението.

Когато задължението е за действие, което може да бъде извършено от друго лице, кредиторът има право да иска да му се разреши да извърши това действие за сметка на длъжника.

Когато задължението е да не се върши нещо, кредиторът може да иска да му се разреши да премахне за сметка на длъжника това, което е било направено в нарушение на задължението.

Длъжникът не отговаря, ако невъзможността за изпълнението се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина.

Обстоятелството, че длъжникът не разполага с парични средства за изпълнение на задължението, не го освобождава от отговорност.

Търсене на обезщетение вместо изпълнение

Съгласно закона обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. Но ако длъжникът е бил недобросъвестен, той отговаря за всички преки и непосредствени вреди.

Ако неизпълнението се дължи и на обстоятелства, за които кредиторът е отговорен, съдът може да намали обезщетението или да освободи длъжника от отговорност.

Длъжникът не дължи обезщетение за вредите, които кредиторът би могъл да избегне, като положи грижи на добър стопанин.

Търсене на обезщетение за забава. Отправяне на покана за изпълнение.

Длъжникът изпада в забава след изтичането на деня, определен за изпълнение на задължението, ако е определен. Но ако този ден е изтекъл след смъртта на длъжника, неговите наследници изпадат в забава след изтичане на 7 дни от поканата.

Когато няма определен ден за изпълнение, за да изпадне длъжникът в забава, той следва да бъде поканен да изпълни.

При задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана.

Когато длъжникът е в забава, той дължи обезщетение дори ако изпълнението стане невъзможно поради причина, за която преди това не би отговарял, освен ако докаже, че кредиторът би претърпял вредите и при своевременно изпълнение.

Когато длъжникът е в забава, той дължи обезщетение дори ако изпълнението стане невъзможно поради причина, за която преди това не би отговарял, освен ако докаже, че кредиторът би претърпял вредите и при своевременно изпълнение.

Разваляне на договор

Когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален. Предупреждението трябва да се направи писмено, когато договорът е сключен в писмена форма.

Кредиторът може да заяви на длъжника, че разваля договора и без да даде срок, ако изпълнението е станало невъзможно изцяло или отчасти, ако поради забава на длъжника то е станало безполезно или ако задължението е трябвало да се изпълни непременно в уговореното време.

Развалянето на договорите, с които се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти, става единствено по съдебен ред. Такъв е случаят на разваляне на покупко-продажба на недвижим имот, разваляне на договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане и др. Ако ответникът предложи изпълнение в течение на процеса, съдът може да даде според обстоятелствата срок за това.

Разваляне на договора не се допуща, когато неизпълнената част от задължението е незначителна с оглед на интереса на кредитора.

Правото да се разваля договорът се погасява с петгодишна давност.

Развалянето има обратно действие освен при договорите за продължително или периодично изпълнение. Кредиторът има право на обезщетение за вредите от неизпълнението на договора.

Развалянето на договори, които подлежат на вписване, не засяга правата, придобити от трети лица преди вписване на исковата молба.

При двустранните договори, ако задължението на едната страна се погаси поради невъзможност за изпълнение, договорът се разваля по право. Когато невъзможността е само частична, другата страна може да иска съответно намаляване на своето задължение или разваляне на договора по съдебен ред, ако няма достатъчен интерес от частичното изпълнение.

Отказ за изпълнение на насрещно задължение

Длъжникът, който има срещу кредитора си изискуемо вземане от същото правно отношение, от което произтича и неговото задължение, може да откаже да изпълни задължението си, докато кредиторът не изпълни своето. В такъв случай ответникът се осъжда да изпълни едновременно с ищеца.

Когато от обстоятелствата е ясно, че има опасност едната от страните да не изпълни задължението си, другата страна може да откаже да изпълни своето задължение, освен ако и се даде надлежно обезпечение.

Право на задържане

Който има изискуемо вземане във връзка със запазване, поддържане, поправяне или подобрение на чужда движима вещ или за вреди, причинени от нея, има право да я задържи, докато бъде удовлетворен, освен ако е недобросъвестен.

Когато предмет на задържането са стоки, кредиторът може да задържи такова количество от тях, колкото е потребно за удовлетворяване неговото вземане.

Задържане не се допуска, ако се представи надлежно обезпечение.

Кредиторът, който упражнява задържането, има право на предпочтително удовлетворение от стойността на задържаната вещ.

Уговаряне на неустойка

Клаузата за неустойка в договора обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Разбира се това не означава, че лицето, което може да иска обезщетение не може да търси такова и за по-големи вреди.

Ако неустойката е прекомерно голяма в сравнение с претърпените вреди или ако задължението е изпълнено неправилно или отчасти, съдът може да намали нейния размер.

Уговаряне на задатък (известен като депозит, гаранция)

Задатъкът служи за доказателство, че е сключен договорът и обезпечава неговото изпълнение.

Ако страната, която е дала задатъка, не изпълни задължението си, другата страна може да се откаже от договора и да задържи задатъка. Ако задължението не е изпълнено от страната, която е получила задатъка, другата страна при отказ от договора може да иска задатъка в двоен размер.

Ако изправната страна предпочита да иска изпълнение на договора, обезщетението за вредите се определя по общите правила.

За консултиране и съдействие при неизпълнение на договор: тел.0878538646, email: office@advokatimik.bg или контактната форма по-долу.

Можете да ни последвате и на нашата фейсбук страница: https://www.facebook.com/advokatiMiK 

Политика за поверителност

7 + 12 =

Свързани теми

Договор за заем

Договор за заем

Договорът за заем е един от най-популярните договори, които се сключват в днешно време. Страни по тях могат да бъдат от двама познати до банка и частно лице. В случая ще говорим за договора за заем по смисъла на Закона за задълженията и договорите, който урежда...

Договор за наем

Договор за наем

Договорът за наем е един от най-често сключваните в днешно време договори. От една страна той е важен за наемодателя / собственика на имота или вещта с оглед опазването на отдаденото имущество, ползването му съгласно указаното в договора предназначение и начин и...

Договор за дарение

Договор за дарение

Договорът за дарение е един от най-популярните договори. Съгласно закона чрез него дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения, който го приема. За разлика от продажбата, при дарението срещу даденото не се заплаща цена. Дареният не дължи и нещо друго...

Следете последните новини и актуални теми

Запиши се за нашия бюлетин

Получавайте всяка седмица новите и полезни материали

Последвай ни

Потърси ни в социалните мрежи

0 Comments

Submit a Comment

Your email address will not be published.